Синеморец е село на територията на община Царево в бургаска област и носи сегашното си име от 1966-та година насам. Преди това на поне няколко пъти сменя наименованието си, а иначе заливът Потамията е обект на постоянен интерес от страна на изследователи и археолози. Преди известно време не далеч от там са намерени фрагменти от керамика, датирани от периода пети или четвърти век преди новата ера. Също така има намерени предмети от Средновековието, а интерес представляват и проучванията под вода. Те дават резултат и са намерени обшивка от олово на древен кораб и котва. На полуострова има още надгробни могили и крепост, по всяка вероятност принадлежаща на някое от многобройните тракийски племена. През 1498-ма година името на населеното място за пръв път се споменава писмено, това става в един търговски документ на османската империя. В него се разказва за търговия със сол и са изброени общо 19 фамилии.
Манол е едно от честите имена за село Синеморец, което се среща сред православните имена на хората по тези места. А годините на седемнадесетото столетие са белязани от включването на селото в един регистър, благодарение на което то се превръща в част от състава на Агатопол. Кристиан Райнхард е един от известните немски учени историци, който през 1821-ва година изработва карта на османската империя. В нея ясно се вижда включването на селото, което продължава да съществува и се разраства. Силистар е местност, намираща се южно от селото, а преди време там е имало селище с българско население. През 1849-та година обаче хората напускат мястото и то придобива изоставен характер. Хора от Юрта идват на тяхно място и съумяват да издигнат православен параклис, който се нарича Йоан Продом. Впоследствие тази църковна постройка се сдобива с името Свети Георги, а на иконата Свети Модест патронът – светецът Георги – е изобразен между две дървета над орач с волове. Отдавна Георги се счита за покровител на хора, занимаващи се със земеделие. На иконата се вижда още и един овчар със стадо плюс кон и бивол. Впрегателните животни и дърветата са изобразени, за да покажат живота на хората от онова време.
Те масово се занимават с извозването на дървен материал, с което Синеморец остава известен и към днешна дата. Въпреки настъпилото освобождение през 1878-ма година, селото се намира в пределите на османската империя. През Балканската война обаче получава своето освобождение и така се стига до заселването по тези места на бежанци от пределите на Одринска Тракия. Голяма част са от село Блаца, което към днешна дата е част от турската държава. Земеделието и скотовъдството са основен поминък на хората, но в допълнение към това се развива и въглищарството. Горска кооперация с името Въглен възниква през тридесетте години на миналото столетие и обединява в едно действащите въглищари. Ако може да се вярва на данните, в района на селото има 190 000 декара гори през 1914-та година. 59 на брой пък са къщите през 1926-та година, а броят на тогавашното население е 260 души. 174 от тях имат преселнически статут от споменатото село Блаца.
